Четиво в Чест на Св. Димитър Солунски Лука 12: 2–12 в "Българския ватикански палимпсест” Codex vatican. gr. 2502

Abstract

Поразителна е приликата на новооткрития текст с най-старите преписи на глаголическите четвероевангелия Зографско и Мариинско в редица случаи, докато на други места той съвпада с апракосния текст в Савина книга и Асеманиево евангелия. Още по-важно е документирането на близки сходства с най-старият препис на изборно евангелие в Русия - Остромировото от 1056-1057 г., което потвърждава предположенията на учените от миналото, че Остромировото е преписано от български паметник от началото на X век. При това примерите пока­зват недвусмислено, че това е източнобългарски паметник с Ѥ и други особености, отразени и в Банишкото евангелие. Всичко това опровергава безпочвените твърдения на Вл. Мошин за западнобългарски ори­гинал от Охридската школа (у него тенденциозно противопоставена на източнобългарската), от който е преписано Остромировото евангелие.